Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

Излязохме снощи в девет часа

и минахме край киното, не бяха сменили

филма, та затова се спряхме - ти

ме попита ще влезем ли или ще останем

да плачем по улиците, лекият дъжд

и късният час се бяха постарали

да разръфат тълпата тук-таме с локви,

и тогава откъм Петте кьошета

се зададоха мерцедеси, аз

те притиснах и после дойде снегът,

засипа ни, часовникът ти спря и само

си спомням че по улицата сякаш течаха

не коли и не минути,

а нощни фасади, прозорци с пердета,

течеше животът на вътрешните улички,

брониран в тайничко безсмъртие,

подир фучащия кил на века.

Разбрах тогава що е движение:

пенсионерите от безистените в ковчези

се плъзгаха през историята към своите гробища.

Но беше красиво, блестеше, свистеше

и като марш на ботуши заместваше утрото.

Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!