![]() ![]() Вечерта преди бъдещетоИзлязохме снощи в девет часа и минахме край киното, не бяха сменили филма, та затова се спряхме - ти ме попита ще влезем ли или ще останем да плачем по улиците, лекият дъжд и късният час се бяха постарали да разръфат тълпата тук-таме с локви, и тогава откъм Петте кьошета се зададоха мерцедеси, аз те притиснах и после дойде снегът, засипа ни, часовникът ти спря и само си спомням че по улицата сякаш течаха не коли и не минути, а нощни фасади, прозорци с пердета, течеше животът на вътрешните улички, брониран в тайничко безсмъртие, подир фучащия кил на века. Разбрах тогава що е движение: пенсионерите от безистените в ковчези се плъзгаха през историята към своите гробища. Но беше красиво, блестеше, свистеше и като марш на ботуши заместваше утрото.
![]() ![]() ![]()
© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!
|