Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

Прахът вдига опашка зад мен и

    описва земя

върху гънките на светлината.

      Нямам

    минало

и присъствие, тялото ми

е безвъзвратно назад, превъртането

засича.

В случай че някой ме търси, аз съм в извивките на думите си,

            в белезникавата сянка

която рее луната ми

между извивките на думите си.

Във всеки момент съм някъде наоколо,

върху различна въздушна възглавница,

в различна дума.

    Сега, между другото,

  никой не знае точно в коя

      се намирам.

Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!