Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Тогава.

Беше толкова отдавна.

Тогава ме разлисти като дневник,

погълна ме,

изпи ме като чужда тайна

и ред по ред до дъно ме прочете,

нечетена...

В кориците ми впиха

се жадно зъбите ти... нокти..

Ръцете ти...

по-трескави от Рихтер,

без скала, без пощада ме браздиха после..

Бе тихо.

Устните ти с крясък

обсебваха ми стоновете.. Нощем

сега и

само таз молитва,

без звук... на колене те моля „Още...“

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!