Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

В ръцете си без страх ще взема

това незримо късче лед,

изтръгната сълза последна,

ранила твоето лице.

С дъха си нежно ще я стопля,

с очи от жар ще изгоря

тъгата, вселила се в нея,

пленила топлото в леда.

С душата си ще вляза в тебе

на зимата ръцете ще стопя

сърцето ти ще грабна, с мене

на края ще го отнеса...

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!