Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Ще вляза тихо - да не те събудя.

Нахално ще е - няма да почукам.

Очите ти с искрици ще затрупам,

тъгата им да мога да прокудя.

И в утрото ще се събудиш мъдър,

открил покоя, сгушил се до теб,

престъпно-кротък като бучка лед,

а всъщност - вулканичен въглен.

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!