Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Позна ли ме...

сънливата ти фея,

подгонила деня с усмивка бяла?

Постла ли ми...

килим от орхидеи -

до твоя нар да седна прималяла?

Отвори ли...

вратата си с резетата,

залостена и плаха боязливка?

Намери ли...

във ъгъла на стаята

сълзи от моите очи, събрани в китка?

Помилвай ме...

С ръце в косите ти

ще пусна в твоя ум съня да влезе...

Заспивай ти...

А аз ще бдя в нозете ти,

ще чакам и луната да залезе...

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!