Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Събудих се...

Дъхът ми спря, когато

потънах сляпа в утринна роса...

Озърнах се...

И бях насред полето,

с одежда пъстра - дъхави цветя...

Протегнах се...

Докоснах с длан скалата,

примамила ме с гладка белота...

Обърнах се...

Погалих и реката,

танцувах диво с пръски светлина...

Изправих се...

Погледнах към небето -

със птиците преплетохме крила...

Събудих се...

Бях точно там, където

мечтата влака със тунела сля...

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!