Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Застинала, на прага пред вратата,

стоя... не смея да почукам...

Не знам дали ще ми отвориш

или звънецът някой ще е счупил,

нехаен, че косите ще белеят...

Дланта, скована - не потрепва,

а искам с нея да те срещна,

към теб усмивка да протегна,

във тебе цялата надежда,

която имам в мен, да влея...

И твойта болка с мен да грабна...

Така са крехки раменете ти...

Как искам кожата ти бледа

от мойта жизненост да вземе...

Ръка протягам... ще приемеш ли?

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!