Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Крещи...

на слънцето безкраят,

горящо, търсещо покой..

Свисти...

на вятъра покаян

прекършеният сляп обой...

Искри...

от чашата сломена

частица бяла - стъклен прах...

Не спи...

нощта, от дъжд пленена,

удавена в безсилен гняв...

Поспри...

звзда високомерна,

ехидно-светла, с разум - лед...

Крещи...

на птицата последно

крило, ранено с арбалет...

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!