Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

И утро е.

Сънят избяга с кикот

във люлката на залеза от вчера.

Посърнало,

едно листо откъснах

от цветето в любимата саксия...

Клепачите -

пресъхнали... жарава,

умората нахално е отворила.

Последен гонг,

завеса и мълчание,

базплътен вик и страх... нозе-олово.

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!