Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

И винаги една и съща,

макар и всеки път различна,

с мъгла в очите се завръщам

при теб, тъгата си събличам...

И пак, с глава на твойто рамо,

заспах с изсъхнали зеници,

а осолените ти рани

покрих със моите къдрици.

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!