Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

На Митко

Приятелю,

как искам, там където

си днес — сред купища цветя,

на скорост

неусетно се понесъл

за среща с остарялата коса,

душата ти,

несрещала с години

покой и мир сред морските вълни,

по Пътя

на небесен сърф да мине,

любов спокойна в нея да трепти...

Понякога

ще гледам тихо вечер

светлиците небесни... и в зори...

Дано сред тях

и твоята звездичка свети —

в сърцето ми една за теб гори.

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!