Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

Студ съм.

Цялата съм студ.

И в топлото все по- ми е студено.

Тук съм.

С усмивката на Брут

компания си правим неизменно

напоследък.

Завивам се със спомен

за лятото, прекършено във рая

на инак

в края зимен

кълновете пролет, свито спряла

крилете си

на слепия прозорец.

Ръка май нямам сили да протегна

и да го отворя.

Защото

цяла

студ съм.

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!