Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

До смърт съм уморена да се гоним

между любови, тръпки и раздели.

Погълнахме достатъчно отрови,

а нишките са още оцелели —

горели в дъжд, със огън наводнени.

До смърт съм уморена все да бягам,

а ти да млъкваш за безкрайно време.

Омръзна ми, повярвай, да не вярвам

ни в хубаво, ни себе си потребна

да виждам, да съм чуждо бреме.

До смърт съм уморена да се губя

и тебе ден след век да уморявам.

Невярата ще взема да прокудя.

В душата ти ръката си оставям,

живота в мен... със твоята изравям.

Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!