![]() ![]() Чорбаджията и жътварятПо жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед - сиромах човек, да му пожъне нивата. - Докога ще жъна? - попитал сиромахът. - Докато залезе онова, небесното светило - показал нагоре с пръст чорбаджията. - Ама какво ще ми платиш? - Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва. Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал от единия край. Запращели ония ми ти ръкойки, почнал да търкаля снопите. Жънал, без да се изправи. Само на пладне поседнал за малко под крушата, изял една порязаница хляб и една глава лук и пак грабнал сърпа. До вечерта пожънал половината нива. Когато слънцето залязло, умореният работник се изправил, обърсал горещата пот от челото си и рекъл: - Стига толкова. - Как тъй стига - обадил се чорбаджията, който току-що пристигнал да види докъде е стигнал жътварят му, - половината нива стои непожъната. - Но слънцето залезе и почна да притъмнява. - Слънцето залезе, но я погледни на небето! Там вече е изгряла неговата сестра - месечината. Ще жънеш, додето залезе и тя. Инак няма брашно. И наистина месечината се изтърколила на небето като червена ябълка и станало видело. Нямало що. Жътварят пак пречупил кръст и започнал. Цяла нощ се трепал, а чорбаджията легнал под крушата и се наспал хубаво.Додето огрее слънцето на другия ден, работникът пожънал цялата нива. - Сега ще ти дам брашно - рекъл чорбаджията. - Иди вкъщи да си вземеш торбичката и ела на моята воденица. Там е брашното ми. Отишъл си сиромахът и подир малко пристигнал на воденицата с един голям козлен чувал. - Сипвай брашното! -рекъл той. Чорбаджията облещил очи и се развикал: - Защо си донесъл този козлен чувал? Какво е туй нещо? - Туй нещо е по-големият брат на торбичката - отговорил работникът. - Как тъй може торбичката да има голям брат? - Щом като слънцето може да има сестра, защо да не може и торбичката да има брат? - хитро казал сиромахът. Чорбаджията се намерил натясно и насипал брашното в козления чувал.
![]() ![]() ![]()
Аз, детето! - детският портал! |