напред назад Обратно към: [Изповедание на трите вери][Софроний Врачански][СЛОВОТО]



Повест о создании някои дивнии вещи, що били пред всия свят создадени, тако говорят они и тако усердно веруват


Мохамеданите сказуват и веруват, како е создал Бог пред всия свят и перво ум, а след умо создал Бог душа Мохамедовая, а най-после создал Бог вся направа световная: и небо и земля, и солнце и месяц, и все другое создание, а после создал человека.

Говори Мохамед, како создал Бог ум, рече му: „Иди!“ и отиде, „Прийди!“, и прииде „Думай!“, и думаше, „Молчи!“, и молчаше. Посмотри Бог и видя создание ума, како са все покорява, и рече Бог: „Клену ся на величествие слави моея, почто не съм создал освен тебе нищо друго по-избрано и по-добро, и по-изрядно, и не хочу да создам. Почто и аз спроти тече ща ся покажа на свето да мя познаят и да мя поверуват, како есм Бог. И ти хочеш да будеш себеп да произведу да буде свят и световная направа.“ Това умо като чу от Бога, и изполни са сас голямая радост и с неизказанное веселие и не са разгорде мало заради това свое совершенство. Ала му Бог той час запряти и рече: „Погледай ся и виж около себе си!“ И он, като погледна тамо и вамо, прозре някой видение, що беше като луна светливо и като солнце подавше зара. И това като го видя ум, попитал го: „Кой ест ти?“ А оно отговорило: „Аз есм образ душа Мохамедовая, що без него ти не можеш да стоиш, почто сас мене хочеш да будеш и сас мене хочеш да поживейш.“ А ум го пак попитал: „Како е твое имя?“ А оное видение отговори и рече: „Аз есм тевфик, сиреч согласие. Затова никой не може да преступи при Бога, докле не спечели мене вожда и другаря.“

Това таковое сочинение и таковое здание на того ума и на това сложение баснословят: Како бил таковий сас плот Алия, син Абиталибов, що е бил един от четирите наследници Мохамедовии. Негова ум бил нур, си ест синия тайнство потаенное и скритое. Неговий дух или сговор бил все знаяние. Негова душа била все помисъл и разум. Неговии очи били срамние, неговии уши били добрие и честное слишание. Неговая глава била содержание. Неговое сердце било милосердие и милост. Неговое чрево било страдание и терпение.29 А ум пак са поклонил Богу. И Бог пак са заклял у величества чести своея, како не е создал никой другое создание световное да прилича на него, нито хоче да го здаде. по това име умное алегорически мохамеданите тако баснословят зарад душата Мохамедова, како е создадена историческил образом, тако сплетают и думат: „Бог первое сияние, сиреч первая светлина, душа Мохамедова создал и отделил Бог мало делец от своя си душа светлина и тако создал душу Мохамедову. И после след петдесят хиляди години создал Бог Ангелите. А напокои создал Бог трост, сиреч от трост перо и книга, що я они наричат Левгиимахфуз, сиреч: описание тайнство скритое и предуставление Божие провидение. И на тая книга сас това е перо написано: „Лаги лаги ил Аллах Мохамедун рессул Аллах.“30 А напоследи создал една птица паун и у него положил Мохамедовата душа, та стояла у пауна седемдесет хиляди години, докле приишло време, та са родил на землята от матер свою сас плот. Та тая мохамедовая душевная светлина создал Бог себеп и образование на всия свят.

А напоследи создал Бог светлина и тоя светлое сияние произвел Бог образ, или душите на вси другии пророци. И пророците, като си отворили очите и видели душата Мохамедова, той са час поклонили Богу и учинили изповедание вери мохамеданския, сиреч: Лаги лаги ил Аллах Мохамедун рессул Аллах. И спроти това сто хиляди години Бога прославляли. Ала от них някои пророци били са отрекли и не хочели да учинят изповедание вери мохамеданския, и той час от Бога осуждени били на адския муки.

И като создал Бог душите пророческие, тогива создал Бог и триста хиляди светлини изкуснии и знатнейшии человеци31, а напокои создал Бог дванадесят хиляди покривала сърмляние32 и них разделил на дванадесят дялове.

Первий дял ест покривало могущества. Вторий — покривало величества. Третие — покривало благодарение. Четвертий — покривало милосърдие. Пятий — покривало благополучие достоинство. Осмий — покривало дар вери. Девятий — покривало пророчество. Десятий — височества благородия. Единадесятое покривало — преизящества красоти. Дванадесятое покривало — ходатайство. Това тако создал Бог душата Мохамедова и украсил я сас разделени дарове. И от тия добрини от всякия дар учинил Бог по няколико години да живей у Мохамедовата душа и сас име ги разделил.

Едина дял да живей дванадесят хиляди години у нея, втория дял единадесят хиляди години, третия дял десят хиляди години, четвертия дял девят хиляди години, петия дял осем хиляди години, шестия дял, що са чудеса, токмо пят хиляди години, седмия дял осем хиляди години, а на осмия дял седем хиляди години и на деветия дял пят или шест хиляди години. Почто заради това — не е добре известно. На десятия дял четири хиляди години, на единадесятий дял три хиляди години, а на дванадесятий, що е последний дял, он поживял у нея две хиляди години.

Освен това още и другие безчетния безумствия, що блядословят и баснословят зарад душата Мохамедова и толкова преимущество и превозходство й полагат. Ала ако бяхме сеги все сас перо изписали, много долго би било.

Почто най-после они накрая закличат и думат, како всия свят и все световная направа Бог го создал токмо заради едного Мохамеда и все создание божии по Бога, токмо единому самому Мохамеду прилича.

И още след умо создал Бог арш, сиреч престол свой, от тая светлина и изобразен и изпещрен бил сас седемдесят хиляди шарове, (пъстрини)33, и направата му била сас шестдесят хиляди кровави жили.34 Баснословят тако: като видял себе арш, како е краснейший и чистнейшии от всех направите божии, и рече в себе, како не е возможно повише и покраснейшии да буде от него все создание божие. И тогива, като го видя Бог како са арш превознесе, и намисли да смири гордост неговая. И той час создал една змия, и обви са седем ката около того арш, сиреч престол, и толкова надолу спусти си главата и протеже ся надолу, колкото петстотин години пут да ходи человек.

И още сказуват и веруват, како са вси седем небеса все сас душа като человеци и вси человеческий образ имат.

Тако сказуват и зарад душите человеческии, како са вси души человеческия от Мохамедовата душа прияли светлина и вси на едно создани били, почто е тоя свят много вехтий. Види са, како последуват платонический образ.

Тако дума Коран на 26 глава: „Ако тя питат чия й душата, а ти реци: „Божия, що тебе мало премудрост дарова.“ И на другое място сказува, почто няколко души на последний ден не имут да возкреснут. Може да буде да са узели това от Давидова псалом, що сказува: „Не возкреснут нечестивии на суда“ и прочая.35

Зарад тая книга Левгиимахфус и за тое перо како е создадено, отнапред поменахме. Ала са мне мни, како толкова угодно не хоче да буде на любомудраго читателя, ако не скажем явно зарад тая книга. Ала са мене види, како тая книга Мохамед да буде я составил и откраднал от Святое евангелие, гдето Господ, спасител наш, зарад праведните дума, како имена ваша написани сут в книги животния.

Заради тая книга сказуват мохамеданите и веруват, како да има на нея писание зарад вси человеци, що кя теглят на тойзи свят зло и що кя им прииде сас время добро, що е Бог предопределил по свое смотрение на вси человеци и оставил напред толкова хиляди години, що не е возможно никак това да са промяни. Ала и сами мохамедани на това мнение не са толкова тверди и постоянни, почто веруват и утвердяват, како оная провидения книга написание по случение бива, не токмо крайное заглаждение, по возможно е и другая различност да буде прописана и промянена.

Но и още за тая книга сказуват таковая басен: како в нощ Байрама на едно време у някой час, ала не знаят на кой час, та на той час са отварят небесните врата и ангелите сас повеление Божие отварят тая книга Левгиимахфус. И тоя час толкова е приклонно милосърдие Божие да послуша молбата на муслиманите, и що просят от Бога, може да им учиш волята. И ако някой от них да е уписан у тая книга на осуждение, тогива несумнено може да умоли бога за спасение и за отпущение грехов своих. И оное перо вечное самое загладява оное писание, а другое новое писание у оная книга написува. Зарад това имат обичай у тая нощ да стоят на песни и на бдение да са молят Богу до зара, та дано улучат то время и той час, коги са тая книга отвори на небето, да попроси от Бога спасение зарад своя душа. Ала имат запрещение да не проси от Бога царство и да не проси пророчество или другая някоя власт, що е возбренено, или световное някое добро, що е напусто. Ала пак думат, како кой и таковое нящо да попроси, от Бога не бива презрян или по желяние своему да не уземе и да го не подари Бог. Возможно е да буде все. И още веруват, како може он тая нощ да са препише из грешника в праведника и из осужденника да са измени в спасеннаго избранника.

 


29 Целият пасаж от: Това таковое сочинение... не е точно преведен от Софроний Описанието на съвършеното божествено създание, съчленено от тайствения нур, от дух, или словесност, т.е. от знание, от душа — помисъл и разум, от език — философия и т.н., се отнася до Мохамед, а не до Алия.

30 Няма (друг) Бог освен Аллах и Мохамед е пророк божи (тур.)

31 У Кантемир: създадени 300 000 сияния на изкусни и презлатни хора

32 У Кантемир „покривало“ в смисъл на „покров“, а „жилище на добродетели“. Софроний схваща думата в буквалното й значение и затова преосмисля и следващата дума, превръщайки „срамление“ в прилаг. мн. ч. към покривала — „сърмени покривала“.

33 Обяснението на „шарове“ с „пъстрини“ съответства на обяснението на същата дума у Кантемир „красок цветами“.

34 У Кантемир „жилими кровами“, т.е. „жилица“, „чертови“, което Софроний не е разбрал и е преосмислил произволно.

35 Пс. 1:5

 


напред горе назад Обратно към: [Изповедание на трите вери][Софроний Врачански][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух