напред назад Обратно към: [Изповедание на трите вери][Софроний Врачански][СЛОВОТО]



Повест о дугюне мохамеданския


Тако нарицают все празденство и веселие, що имат они и що учинят между них.

Това по арапски го наричат сур, а по просту дугюн, някое общественное радостотворство, веселие, празденство, торжество. Когито учинят на брачния дни, зоват го никяг дугюну, а коги е на обрезание, наричат го суннет дугюну, а коги са куртулиса някой от робство, да учини празденство, наричат го йесир дугюну.

Като имахме ний долгое и многовременное обхождение сас мохамеданите, та са много крати случи нам, та поидохме на таковое нихное веселие и празнование, що хочем вкратце да скажем вам.

Перво да речем зарад празденство обрезание мохамеданское. Отрок, докле не прииде на возраст свой осем години, не обрезают его. ала ако са случи у тия години да умре, никое сумнение не може да буде зарад спасении души его, като е умрял необрязан. Почто веруват, како и Авраам Исаака и Исмаил на тоя возраст обрязал. И още веруват, како е Бог пратил два ангела на самое рожедние Исмаиловое и преставлени били да вардят и да пазят Исмаила от всякаго гряха, почто отрок не имаше совершен разум. Затова толкова прилежно сас трудна душа ангелите увардили душата на отрочето. Почто на оное состояние бил Исмаил като на состоянии блаженство и като другий ангел третий между них, тако са явяваше пред лицето Божие и ходяше.

 

Празденство отводу к ходже

Кога прииде мохамеданское дете на пят години возраста своего, ако е мужеский пол, отводят го на ходжа да са учи на книжное учение, ако ли й девиче, заводят го на уста хатун да са изучи да нашива цветя сас игла, ала ги сас голяма слава отводят. Украшават отрока сас одежди златии и сребрении светящии и украшават шапката сас маргарите и сас другии драгиями камене, и фригийскою работою нашити наместо венец на главу его полагает. И посаждават го на избранний и много украшенний кон, и вси школнии отроци предидут сас него до мектеб, сиреч до школи, и поят и возпевают някои сладостния стихове, и молят Бога да му поможе да са изучи писмена и спроти оная писмена да разумей коран и закон Божий и устави и заповеди пророческии. А домашнии и сродници неговии — еднии держат коня за юздата, а другии идат след него по два, по два и обихождат някои улици, що са широки и многолюдния сас музикии и сас другии громогласнии инструменти, и приводят го до школята, и предават го на ходжата.

 

Празденство обрезание общое

Коги изполни мохамеданское дете осем години возраст свой или да буде и до тринадесят години, не е то противно паки таковое празденство бива. Но велможските деца пред петок три дни напреди наченат да са готвят и хабер подават на роднини свое и на комшии свои, почто у петок должност има да са обреже. А зарад султанскии деца четиридесят дни напред хабер подават и сас голямое разносение празденство совершават. И тогива тако украшават то дете, каквото на школя коги хоче да поиде, и обиходят улиците сас него. И като са върнат у дом, кой богат велможа, они обичай имат да собират другии деца сиромашкии три или пят, или до двадесят, зарад да будут и тии обрязани ведно сас неговое чадо или чада неговии, почто да не биша они един по един обрязани, че разнос много отходи. И тако у едину или у две горници (одаи), що са изрядно постлани, вси деца въводят тамо и хирург тамо готов ест, що и има художество на това изкусен, и нареди всите деца на постелята. И оний хирург има някое орудие, що пристисне на уд оний кожицата като сас клящи и крепко я пристегне, като да са не върне назад. Това като види оной дете, от страх начене да плаче и побледней, а хирург, зарад да му отнеме страх, начене да му говори и да преструва себе, како това обрезание хоче на другий ден да го отложи. И держи у себе сладкия конфекти или простий мед и той час наскоро бързо нечаяно отреже оная кожица, що е у клящите пристисната. И детето, като угади, начене да крещи, а хирург той час замаже му устата сас мед или другая сладостная вещ и то начене да са облизва, размеша болест свою сас сладост. После са укроти и престане да плаче. като са соверши тако обрезание, тогива сродниците и соседите, що са позовани на това празденство, той час принесут на постелята дари кой какво хоче и може, като да ги види оно и да приемне някоя утеха и да забрави оная болест. Ето на обрезание общии причини мохамеданских синов тако бивает.

 

Празнование обрезание синов султанских

Коги има да са обрязват синове султанскии, седем месяци напреди проваждат укази на все Турецкая империя и сказуват повсюду на кой месец и кой ден хоче да буде то обрезание, и повелява са на вся пашии и на все великии господари, що са на власт, да или сами да приносят дар на султанскаго сина, или да проводят на своите капунегаяси они да подадут достойния дари на султанскаго сина. И най-последний паша не може да принесе дар по-долу от пят хиляди талери, а везир и другии наши, що са беглербег назовава, от двадесят и пят хиляди талерове по-долу не можат да принесут, ако ли и по-више да принесут, то не е противно, токмо по-мало да не принусет. Молдовский и букурещкия господарей от всех везирей потребно е повише да принесут дари, що превозходят суму до шестдесят хиляди талерове, ако ли дадут по-мало, под гняв падат и бедно си затриват всячески достойнство свое. Тогива бива играния гражданская народная, топове, фишеци хвърляние, трапези везде пренаготвени по причину и состоянию при седящих натъкмени. Ако са случи някои министри, посли християнскии властители, на Цариград, приканват и них на оное празденство не ради толкова за почтение, но зарад да приемнат от них подарки, що поставят ним стол отделен от другите и благочинно ги почествуют, що седят при оння стол по достойнству властители нихнии. Ала всякоги французкия посол тогива най-више са почиташе. Ето тако бивает обрезание синов султанских.

 

Обрезание новоприемших веру мохамеданскую

Някой християнин или евреин, или от другия вяра ако са обърне на веру мохамеданскую и хочут да го обрежат, ако е на Цариград, перво го приведут на везирскую Диван, ако ли й на другое място — пред пашата или пред аянина, или пред кадия приводят го в своите одежди облечен. И коги предстане пред везиря, той час си уземват шапку от главу, сам я хвърля на землята и рече: „Аз хочу да приемна мохамеданскую веру и това желая.“ А другии има, та са изкусни на турецкий язик и сами от себе учинят изповедание мохамеданския вере. Таковии той час не са приемат, но проваждат го на чаушбаши, зарад на втория ден да го изпита прилежно на вчерашния ден да не буде бил пиян и сас пиянство да пожелай вери мохамеданския, сас лишений разум. Почто они пиянаго и лишенаго разума, сиреч лудаго, равно ги имат. Воистину изрядно, защо оний кога е на таковое состояние, и вяра му не хващат. Того ради, кой хоче да приемне вяру мохамеданскую, и на втория, и на третия ден по три крати го питат от все сердце и от всею ли душею желает да возприемне веру мохамеданскую. И ако са случи тоя человек лишен сас разум и от многое време страждет оное ума повреждение, отпущат го необрязан. Почто мохамедани мнят, що са обезумлени муслимани от какво да буде да си будут затрили разума, они са спасени. по това веруват, како наместо них ангелите пост держат и молби струват, и другии мохамеданския заповеди все изполняват. И тако във вторий ден той християнин или евреин ако рече, како вчера бях пиян и не помню що съм учинил и що съм обещал никак не зная, тогива люто го бият и по изволению судническому грозно и безчеловечно повелява са тому да си изполни обещание свое. И кой терпеливо понесе оное биение и непреклонно да рече, како хоче на своя си веру да пребуде, нито помни да буде учинил таковое обещание, почто е бил пиян, тогива са повелява тому от судия да приведе двоица мартории мохамедани, да биха они марторисали, како в оний ден видели того пиян или много вино пил. И нахождат ся таковии сиромаси мохамедани, що и они любят да пият вино и за много пари надеят са после да пият доволно вино. И лесно таковая мартория приносят пред судия, како е поистину ония пиян бил у тоя ден, и знаят, како е видян бил на то пиянство и от другии мохамедани или сас имя сас кого мохамеданина пил толкова вино, докле били пияни. И приводят и них пред судия, и питат ги: „Видяхте ли того человека у той ден да пий вино и да са опий?“ А они са боят да рекут истину, зарад да не будут от судия наказани, като са и они пили вино. Тогива е потребно да си положат руце свои на Корана и да ся закленат. Ала ако не хочут и това да сторят, повелява им судния истина да марторисат. И тако зарад страх клятви да марторисат, како поистина видели того християнина у тоя ден и час, како вино пияше и пиян беше. Тогива повелява судия ония мартории да будут наказани сас седемдесят и една тояга, а оний християнин свободно отпущен бива, но едвам не подаде все свое и отеческое имение на того судия.

Ако ли рече на втория и на третия ден, како хоче и желае да возприемне веру мохамеданскую, паки го приводят при везиря или при судия и тамо си повдигне десная рука и покаже указателний перст свой, и стори изповедание вери мохамеданския, и тако собляче одежди свои и обляче ся у новия одежди, и перво полагат на главу его зелену шапку или чалму. После го посаждават на избранном и украшенном коне и подават му у деснаю руку стрелу, и он я подемне сас указателния перст свой, що показува знак божественнаго единства, що му са стои отсега да го верува. И тако сас голяма народная слава от везирския двор възседне на ония кон и обихожда улиците, где има много християни, или, ако е евреин, где има много евреи, сас музикия и сас тумпане, и сас него обходят много дворяни и яничари. После са върне у някой дом, где е подобно да го обрежат по вишереченному чину.

Оний бедний християнин, ако ли не е бил пиян, нито обезумен бил, макар и на шега да рече това пред двое турци, како хоче да буде муслиманин, а заради свое пиянство и обезумление не може да приведе мартории, и ако начене непреклонно на отговор да са запира, не е возможно вече тому никаковая надежда за спасение, сиреч да са куртулиса, но нужно и потребно ест тому или мохамеданин да буде, или лютая смерт да претерпи.

Зде да скажем история благочестивея и сладостнейшая.

Заради любопитнии человеци, ала повише заради благочестивия людей например да предложу тая история, що есм аз сам очевидний мартор за тая работа. Спроти това хочу да скажу, зам да познаят и другите християни колко е тежкое и бедное живението християнское, а най-много греки и болгари86, що воздишат и досега под турецкие и мохамеданские тежский и жестокий ярем и никак си не отдъхвнат.

На вратах цариградских, що са нарича сеги Паша каписи, а на вехтое време са нарицала Златия врата, бил някой греченин младий до седемнадесят години на имя Николае. Ала бил юноша много прекрасен лицем и лицето му било красно и светло като ангелское лице. Бил бакалин тамо на един дукян. Ала насрещу тоя дукян имало караул, сиреч яничарский коллук. И някой от ноия яничари, като гледал онаго благолепнаго и краснаго отрока, по нихное нетрудное обичай хватил са за онаго оторока на злия любов, зарад да учини сас него содомский грях, и всякоги просяше от него това. Ала видя, како не е возможно да уговори того отрока ни сас коварнии хорати, ни сас многое обещание, тогива пременил любов свою в крайную ненавист и наченал хиляда коварнии хитрости да тражи враг, како би возможно тому да пресече живението на того незлобиваго отрока. Ала гледайте какво е начало положил вселюбнейший дявол. Написал на хартия азбуки турецкая, яки би хочел бедихава87 да научи того Николая турецкии писмена и раккам88, що е то много потребно на торговци человеци да знаят. Ала Николае, като не знаяше неговая лест или белким от Божия благодат сас таковая причина хочеше да му са изплете мченический венец, и наченал от онаго яничара да учи азбуки и раккам турецкий. Ала като беше остроумний и прилежнии гречин, у малое время и писмена разумял, и раккам ся научил да слага. У някой ден дяволский оний яничар натъкмил другии двое яничари, та коги поиде на дукяну Николаев, а нои отвон да стоят и да слушат какови речи и хорати хоче он сас Николая да са разговаря и прилежно да ги уземнат, като да могат да разумеят гречина що кя чете, после да марторисат това. И тако като приговорил, написал на малой старой хартиице изповедание мохамеданския вери, като да не буде позната неговая лест, и по обичаю своему влязол у дукяну и наченал алфавит да учи Николая. И като сверши това учение и хочеше като да го настави добре на учение оное, приложил му да прочете оное изповедание вери мохамеданския. А Николае за трудност сложении писмена, почто още не беше совершено изучен, и като четяше оное, не можеше да го подемне сас разум свой. А ония две яничари, като стояха отвон скрито и слушаха, той час напразно воскочиха у дукяну и онаго беднаго, повише блаженнейшаго, Николая наченаха онии перво сас ласкателни хорати да го поздравляют и рекоха му: „Ислам мурабек ола“, тоест вяра мохамеданская да будет тебе благополучна. Ала Николае нищо от това не приемаше, почто му са мняше, како са шегуват сас него, каквото и на другое время много крати таковое шегование струвале сас него, и не отговоряше им, но просяше и моляше ги да не учинят молва и метеж на дукяно му. Али они като свирепи аслани грабнаха и хватиха того юноша и извлякоха го из дукяно му насилно и немилостивно и приведоха го при своего чорбаджия, що седеше на коллука, и навадяха го, и сказуваха, како е учинил пред них изповедание вери мохамеданския, и що са е обещал, не хоче сега да го изполни, ами укорява веру мохамеданскую. И той час го повлекоха оттамо и приведоха го пред самаго везиря. И тамо пред везиря един о них сказуваше, како си е обещал да приемне веру мохамеданскую и прочел изповедание вери, а двоицата марторисваха, како е тако истина. А богоязливий Николае отричаше ся и думаше, како таковая хората нито е рекъл, нито е помислил и не е возможно тому да са отрече от Христа господа и Бога своего, а да изповядува Мохамеда. Тогива са прогнева везир и повеле да го бият и люто да го мучат да скаже по праву, и повеле тридесят дни наред по двеста тояги да му ударят и утро, и вечер. Спроти това са разгоре Николае, макар да беше млад сас тяло, но душею и верою християнскою повише от старец. И начена хвала да воздава на Христа господа, а Мохамед начена да го хули и да го укорява и сказуваше пред них мохамедовое ложное беснование сас явний глас и сас крепкое и неустрашимое сердце. И хулаше го, и подсмяваше ся на вярата нихная, и на всякое мучение готов показуваше себе. Като го видя везир, що беше тогива кара Ибрахи

м паша, такова дерзновенна, и помисли да не повише посмеяно и похулена буде почест и имя лъжепророково, повеле да му отсекут главу пред неговий дукян. И като би това, блаженний Николае тоя ден принял венец мученичества. И стояли тялото му повержено на землята три дни. И зарад да си совершат мучителство свое, след третия ден хвърлили в морето святое тяло его, що са нарича Мраморное море. Но нощию от благочестивихи християн било извадено от море и погребано било у манастир „Святия Троице“ честно, що са зове Княжеский остров, скришом. А риза неговая, що била напоена сас кров мученичества его, тогива я узели от него и держи са у монастир и досега светла. Сказуват, како много чудесния целби приемат вернии християни и до днес.

Дивен Бог во святих своих.

 


86 „и болгари“ липсва у Кантемир

87 безплатно

88 смятане

 


напред горе назад Обратно към: [Изповедание на трите вери][Софроний Врачански][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух