Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]

В небето има топли облаци.

И в този слънчев ден,

всред цъфналата пролет,

разплакани момичета

младежи ослепели водят.

Несигурно върви един,

усмихва се на своето момиче,

не вижда нейните сълзи.

С помръкнало лице пристъпя друг,

притиска своята жена

и тя му се усмихва

през сълзи.

Изправен там стои младеж

със вдигната глава, с очи

във слънцето.

Момичето мълчи... Сълзи текат

по нейното лице.

Защо? За каква правда,

за коя истина

се биха те?

1943, Виена

Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]