Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]

Земята беше суха и червена,

небето беше синьо и застинало

и по лицето, в болка вкаменено,

разбраха, всичко беше минало.

Понесоха го в бялото платно

- един разкъсан спомен от човека,

едни очи, затворени навеки,

едно сломено и измъчено тело.

- Земята беше суха и червена,

небето гледаше с умора,

че беше любовта наказана

и истината - победена.

И само някои разбраха

по трепета и удара в сърцето си

голямата надвиснала заплаха,

разбраха, че ръцете,

които те разпънаха на кръста,

над тях донесли бяха благослов,

привели бяха своето небе,

раздали - своята любов;

и че във своя страшен грях

убиха людете сърцето и надеждата,

че бече вярата им беше прах

по пътищата, гдето всякъде отвеждат.

- И той възкръсна, че им беше казал,

смъртта умира в този трети ден,

но беше любовта наказана

и истината - победена.

1939 г.

Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]