Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]

Присвиха пръсти тънките завеси

да замрачат вечерното небе

и лампата прилича на обесен,

и тишината в стаята преле.

Сега ще дойдат свечерени мисли

и в тях денят ще бъде целият втъкан,

и миговете бавно ще прелистям

и ще го видя - беден, проигран.

И после мислите на пръсти ще излезнат

- да ги не чуя, и ще стане мрак,

и нощ без сънища в леглото ми ще слезе,

а утре - утре ще живея пак.

1941 г.

Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]