Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]

За мама

Лицето му е бледо и прозрачно,

очите му - отворени широко,

- тъй светли и печални...

А може би и радост там дълбоко

във погледа блести?

Ръцете му - издигнати в молитва,

отправена към тъмното небе

- тъй чуждо и далечно...

А може би за него то е близко,

обично, неразделно?

И всички слушат думи -

златни, топли, замълчавани,

и думи сиви, тъмни, сребърни;

и всички слушат - той говори

за своето небе,

за себе си,

за тях и техните дела и мисли,

и той говори дълго,

и всички слушат.

Но думите са златни, топли, замълчавани,

и думите са сиви, тъмни, сребърни,

и никой ги не вижда,

и всички слушат,

но никой не ги чува как звънтят.

Той говори,

лицето му е бледо и прозрачно,

очите му - дълбоки и печални,

и той говори,

но е сам.

1937, януари

Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]