Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]

Болката понякога ми казва

колко много те обичам.

Болката, която тъй банално

на пробождане от нож прилича,

болката, която разтуптява

в цялото тело кръвта;

някога от всичкото остава

само някак си това,

че обичам още много.

Днес съм вече може би по-друга,

мисля си: защо съм променена?…

Ето, че сега притихна

тръпката на мъка, а не мога

да усетя топлината - грубо,

много грубо вече наранена.

1943, 8 януари

Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]