![]() ![]() ЕлтепскаНа Елтепе дими мъгла. Далече някъде във ниското са моите села, окъпани във слънце, като в приказка.
А доле плиснала водите, притиснати в скали и клек, като човек приказва с мене Глазне.
Разказва ми, че там една жена, съсухрена от скръб и от тревога, ме чака да се върна у дома и още, още ме обича много.
Разказва ми как с поглед замъглен тя всеки пътник пита простодушно дали ще се завърна някой ден. И аз мълча, мълча, мълча и слушам.
Отсреща боровия хълм събаря облачни грамади. Просветва. После пада гръм. И във очите блясва радост...
![]() ![]() ![]() |