напред назад Обратно към: [Обявяване на провала][Марин Бодаков][СЛОВОТО]



Цензурирана версия


Човекът - истинно жилище на сърцето ми,

дишане на сънища.

Този нежен човек,

който години наред населява всичките ми поезии,

въпреки че е банален и донякъде глупав...

Ритми на срастване, святост и скръб,

молив и гума, повече гума.

Същият той заминава в Любляна,

ще прекосява с навика си за удобства военните действия в Прищина,

бомбардировките в защита на човешките права,

сблъсъка на диктатори.

И ще търси смъртта си.

Аз няма да спра да мисля за топлите рамена и изящния корем,

няма да секнат молбите ми

Ще продължавам да чета, да чета, да чета,

стига да е жив.

 


напред горе назад Обратно към: [Обявяване на провала][Марин Бодаков][СЛОВОТО]

 

© 2002 Марин Бодаков. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух