Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]

Царува той. Около земният владика

олани, джуджета и паши пияни седят.

Върви чашата и след мастиката мастика

се гълта; а чубуците като кандилки кадят.

На коленете у царят на правоверните

лежи полугола робиня черкезкиня;

баща u я е предал в ръцете на тираните –

да стане и тя голяма султанкиня.

Гъркиня из Кандия, унука на Леонидите,

вари кафе, подава наргиле на господарят си;

а татаркиня, унука на Тамерланите,

седи в кьошето и оплаква съдбата си.

Разврат е написан на лицето у всекиго,

пиянството е убило в тях всичко човеческо –

отвори им сърцето и с внимание разгледай го

и ще намериш в него много добическо:

жажда за кръв, наклонност за престъпления –

това са главните османски достойнства.

В злото е всеки из тях велики гения

и ще посрами и дяволските воинства.

А милиони хора се мъчат и леят кървав пот,

копаят, сеят и гладуват с децата си:

гражданинът е черен роб, а селянинът – беден илот

и никой не може каза, че живее за себе си.

И върви след нещастието нещастие,

и тежко пъшка поробеният народ,

па от никого той не види братско участие:

от всяка страна се тъпче народният живот.

А падишахът прави кеф и дреме идиотически;

не мисли нищо, към нищо няма стремление:

ни образование, ни цивилизация, ни напредък човечески

нямат за него почти никакво значение;

той знае само едно – да прави кеф и да дреме.

А хиляди Арнаудовци, Стояновци темян му кадят!

Но настанало е вече онова щастливо време

и за робовете, и тия своите окови ще да свалят.

Дошло е време да попита всеки себе си:

„Защо му е тоя цар, защо му е тоя владетел?

Не да пие ли хорската кръв и да се напива в харемът си?” –

Не щат вече хората подобен благодетел.

Обратно към: [Стихотворения][Любен Каравелов][СЛОВОТО]