напред назад Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Потокът стене в долината...


Потокът стене в долината,

отеква спомен в всеки звук -

тук нявга двамата със нея

пристъпвахме един до друг.

 

Валеше тихо, едностайно,

но нас опил бе дивен чар

пред радост първа - щастие незнайно,

пред първа пролет - първи жар.

 

Ала на устни не изгрея

с години чаканата реч,

че бяхме близко двама с нея

и пак безкрайно надалеч.

 


напред горе назад Обратно към: [Посвещение][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух