напред назад Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



I


Mon ame est une Infante...
                  Albert Samain

 

... И там, на тоя бряг пустинен,

от вечните води и милван, и терзан,

на вярна стража спрян, един чертог старинен,

един чертог зловещ виши безгласен стан.

 

В градините, мечта несмела замечтани,

трепти на страх и скръб отровната роса

и в мъртвата вода на мъртвите фонтани

оглеждат своя сън безсънни дървеса.

 

Стени и сводове спокойна тлен прояжда,

мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,

и никой ведър час там радост не обажда,

че никой сребрен рог там празник не вести.

 

Понявга само в сън безсилен лъх повява,

и в трепета болнав на мигом сепнат стон

проеква тъмна жал по девствената слава

на някой овдовял и обезславен трон...

 


напред горе назад Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух