напред назад Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



V


И когато завърши тринощното бдение,

и умора прекърши лилейна снага,

час безумен настава за черни падения,

че потърсва забрава надвластна тъга.

 

Снела скъпия пояс на румена девственост,

тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор

из чертога заспал и нелепо тържествена

слиза в мрачните зали на мрачен позор.

 

Тя жаднее - и в мрака, под сводове каменни,

дето властно я чака препълнен потир,

гръд обнажила, броди и в пориви пламенни

рой презрени нероди привиква на пир.

 

Като мухи зловонни над блатните пясъци

из притулни притони стълпяват се те,

кръвно вино подклажда нестройните крясъци

и греховната жажда неспирно расте.

 

Утолено догаря тринощно страдание,

че прегръдки разтваря тя с огнена лъст -

през очите й греят тревожни сияния,

но ликува над нея наситена Мъст.

 


напред горе назад Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух