напред назад Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



VI


Бурята стръвно изхвръкна

из свойте подводни гнезда,

едва затрептяла звезда

в облаци черни помръкна -

пламък и гръм небеса разлюляха...

- Аз пих сладостта на упойни треви...

"Плаха царкиньо, заспи, забрави -

                                          заспи, забрави!"

 

Бурята огнено жали

над тебе и твоя позор,

не чуваш ли в хиляден хор

мощни  вълни заридали -

ридаят те с твоята мъка несдържна...

- Аз пих сладостта на упойни треви

и мракът чрез мен светлините надви...

"Тъжна царкиньо, заспи, забрави -

                                          заспи, забрави!"

 

Бяла вълна ще отмие

следите на черната сласт -

и нова, неведома власт -

и нова, неведома власт

утринна шир ще открие

пред взора на твоята бодрост победна...

- Не чакам ни мир, ни утеха, уви!

"Бедна царкиньо, аз плача - заспи, забрави, -

                                                заспи, забрави!"

 


напред горе назад Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух