![]() ![]() IС нечути стъпки в тъмен край отмина денят, донесъл зной и знойна жад, и свела небесата, нощ пустинна лей сълзи над притихналия град.
И в тая нощ, на тебе посветена, под ромона приспивен на дъжда, заспива печалта ми, озарена от спомена за твойто първо Да.
![]() ![]() ![]() |