Обратно към: [Станси][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

С нечути стъпки в тъмен край отмина

денят, донесъл зной и знойна жад,

и свела небесата, нощ пустинна

лей сълзи над притихналия град.

И в тая нощ, на тебе посветена,

под ромона приспивен на дъжда,

заспива печалта ми, озарена

от спомена за твойто първо Да.

Обратно към: [Станси][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]