напред назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Експрес в пустинята


Върви, трещи, отнасяй ме безспир

посред пустинята, посред нощта

по този кът незнаен на земята,

ти, огнен змей, експрес космополитен!

 

Задъхани в железните ти прешлени,

ний, пътници от всички краища, тук,

откъснати от близки, от света,

живеем свойте общи нощ и ден.

 

Каква приспивно сладка песен е

на колелата тракането мерно,

смешението на езиците,

на нациите и на расите.

 

И погледите се кръстосват, питат:

- Коя си? Кой си? Накъде? Отде?

Каква незнайна участ тук те гони?

Какво преследваш - хляб, жена, пари?

 

Фиордите на Скандинавия,

снегът и лесовете на Русия,

и замъците на Шотландия,

и на Америка небостъргачите,

 

и на Египет пирамидите,

и фабриките на Германия,

водите на Босфора и на Мармара,

и нашите долини хлебоносни -

 

неуловими, носталгични блянове,

които се излъчват от очите

и като топли пари замъгляват

прозорците на ресторант-вагона...

 

А вън - безкрайност, нощ и ден пустиня,

пустиня сива, тъжна и безплодна,

без жилище, река, дърво, човек

и само вятър гони сухи тръни.

 


напред горе назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух