напред назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Книга


Ти с болка влагаш в нея всичко, що обичаш,

от радостта и любовта крадеш,

живота и съня ти в нея се пресичат

и палят своята последна свещ.

 

Над нея нощем бдиш - присъден и невинен -

с обрулено от този свят лице,

така над нея ще заспи завинаги

и твоето раздадено сърце.

 

А те ще попрелистят тази малка книжка,

преди спокойно вечер да заспят,

и в полусън ще промълвят, въздишайки:

"Каква съдба, какъв завиден път!..."

 


напред горе назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух