напред назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Нощи


Като в заключени градини

недосегаеми овощия -

тежат, искрят през тези нощи

звездите в небесата сини.

 

Недвижни, сякаш заковани,

стоят рибарските гемии.

Морето с тиха ласка мие

несебърските тъмни рани.

 

И някаква въздишка блика

и лъха рухналите къщи.

И древността те в миг обгръща.

незнайна, тайнствена, велика.

 


напред горе назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух