напред назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Несебърски сън


По топлите дюни полека назад се завръщаш.

На устните носиш вкуса на лазура и вятъра,

в ушите ти бие морето, очите поглъщат

червеното вино на залеза, пищно разлято.

 

Това е прекрасната вечер на този прекрасен,

отиващ си ден. - Не, това е вълшебно начало

на идеща приказна нощ - а така е прекрасен

живота, когато сърцето е радост огряла.

 

И малкия, стар, полусрутен градец оживява

във своето древно величие... Ето, гемия

с болярска корона към тихия бряг приближава.

В четиресет църкви камбаните почват да бият.

 

О, може би ти си онази болярка-отшелница,

заточена тук зарад обич към мъж-друговерец.

А може би всичко е сън. - И крилатата мелница

крилата на твоите сънища днес е разперила...

 


напред горе назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух