напред назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Вълни


Волни вълни, ти, примамно, невярно море,

своята синя безбрежност пред мен разтворете,

 

кораба мой като сън понесете неспирно,

моята скръб удавете в разгулната шир!

 

Който е сам, който няма ни близък, ни дом,

целият свят е пред него разтворен огромен,

 

целият свят е за него познат - и пустинен, -

в целия свят той е все така чужд и самин.

 

Кой беззаветно го чака и кой го зове

в утрини ведри, когато трептят бреговете,

 

в сините нощи, когато в далечни пристанища

морните кораби котвите спущат на стан?

 

С кратките знойни упойки на лиха любов

жадно опива той своята болка съдбовна -

 

своята жажда, която го гони безспирно

сам по света да се скита без отдих и мир,

 

вечно да дири това, що в един само миг

сляпо се губи и нивга се вече не стига...

 

Де е, кажете, морета, вълни, океани,

светлия сън, от живота веднъж осеян?

 


напред горе назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух