Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]

Ний тръгнахме - изпратени от чайки

с неуморими празнични крила...

Целувката на нежните ни майки -

как свети тя по нашите чела.

Бащите ни благословиха - с чиста

прегръдка до самото си сърце!

И в тая зала - силата лъчиста

да звучи - на техните ръце.

Щастливи - и обичани - летяхме!

Ний прекосихме цялата страна!

Къде не бяхме ний - и ний видяхме

морето как заспива в планина!

А тя се казва Странджа! Там е жива

там още се създава песента.

И месеца - най-ясния - извива

отново - блясъка си над света.

Живота на душата там ще блика -

на майки и бащи - и да искри

над преспите - зелена зеленика

под хиляди прозорци - и врати.

Ний тръгнахме. Видяхме как зърното

във нивите - сънува класове.

И как расте - видяхме ний живота

на риби - на гроздове - плодове.

Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]