Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]

Приятели, отново песента -

най-хубавата - властно ни събра.

Заключва ни във свойта красота -

крайбрежието ни превръща в лира.

Елате - песента при нас дойде

и като лятото при нас живее...

И всеки може да я преведе

с езика на сърцето си -

да пее!

Не чувате ли - песента живей!

В горите ни тръгнете и внезапно

събудената флейта на Орфей

ще ни издигне в ехото си златно.

И в изворите - нейното лице

ще заблести по-чисто от икона,

за да взриви тя нашето сърце

със чудото на песента

и стона!

Да помниме - в най-тъмни времена -

разбити, изумени, безизкустни,

по страшно от развяти знамена

звънтяха посинелите ни устни.

В села и по стърнища - векове

ний в песните си светехме до бяло...

Ний ги ковяхме както се кове

на сабите ни пеещото тяло!

Наистина - кой не склони глава

пред древните и новите тирани

пред страшното "Засвириха ми два

ковани рога и два нековани"...

Кой тези горди думи изкова?

Да пее в робство кой намери сили?

Попитайте зелената трева

над братските безименни

могили!

Не чувате ли - песента живей.

Повярвайте във песента - и пейте!

Събудените устни на Орфей

да са отново в златните ни флейти.

Във себе си да търсиме гласа -

най-първия - да бъдеме Поети!

На щастието в светлата роса -

а не сълза, в очите ни

да свети!

Да пееме - ний имаме какво

със горди гласове да се възпява.

Под древното Орфеево дърво

да сме достойни за слова и слава...

Тревожна и щастлива, и добра,

да тръгне песента ни оживяла

на всички пратя по съдба сестра...

планетата е светлата и

зала!

Обратно към: [Христо Фотев][СЛОВОТО]