![]() ![]() ЧадърЧерен и прашен, тих и добър, стои като дядо в кьошето чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд, чадърът се втурва навън изведнъж, започва да тича над хорските шапки, бърбори си нещо с дъждовните капки. Наперен и весел - същинско момче, - той скача, макар и с един само крак, додето небето изчисти се пак.
Черен и скромен, забравен от нас, чадърът се свива в кьошето тогаз. Стои мълчалив и прилича на дядо, но сърцето му, в дръжката скрито, е младо и щом се обади капчукът: "Зън-зън!", като малко момче пак ще хукне навън.
![]() ![]() ![]()
© Леда Милева. Всички права запазени!
|