Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

Обезлюдените софийски спирки и улици участваха в

нашия лов на звезди. Някои от тях безуспешно се

опитвахме да закачим на дърветата в парка. А те гледаха

две пораснали деца, които заравяха тайните си в

тъмнината. Задушавах се от тревога. Тогава разбрах.

Ти беше моят въздух.

Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

© Живка Симова. Всички права запазени!