Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

Той бе мистичен благородник

в потъналата в мрак гимназия

разпукана от нежни жестове

и криеща се добрина

обичах сложни лабиринти

в които яростно се лутат

засмени срещи здрачни уговорки

пътувания по въздух вода и суша

костите ми клетките ми кръвта ми

неонаследени побелели

като сол в крайморски улеи

може би така е трябвало

един ден да се запитам

от кой век е благородникът

и ще го срещна ли в другиго...

Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

© Живка Симова. Всички права запазени!