Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

Бръшлянът избяга от слънцето

като дъжд от етиопска плантация.

Предпочете калкана на къщата

и после я покори цялата.

Тя се рушеше - и колко красиво! -

след това мило обсебване.

- Уморително е да слушам

рушенето на стени.

Защо пък да не опитам

друга уютна фасада...?

Бръшлянени му работи...

Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

© Живка Симова. Всички права запазени!