Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

Думите връхлитат нежно

в трамвая между сбръчканите спирки

във кафенето с теб девойката и чая ми

във болката от пренаселено безумие

във паузата измежду вестите от Косово

във пустотата

след сезонна разпродажба на душите

сутрин във молитвата към Бога

вечер сред осиротялата човечност

и във душата приют за мълчания

думите се трупат нежно

в затишия между клавиши

вредни и ценни

нови и стари камари

в които понякога

се пре-на/за/- реждам.

Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

© Живка Симова. Всички права запазени!