Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

да вярвам в саморазпадането на света

да бъда средоточие на своята ирония

или пък пъпна връв за сънени отсъствия

да ме застига транс-океанен морен глас

от някоя и друга чувствена стратегия

и пръкнали се слънчица сезонно предани

да каня щастието във топлите си сънища

а сетне заедно с Бодлер да го издирвам

все по далеч от слънцето а и отвъд ефира

защото знам То още бди

в едно от моите предсърдия

което вчера ми напомни

че може и да се разпръсне

Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

© Живка Симова. Всички права запазени!