Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

Една галерия без покрив

В годината,

когато се изнесе житото,

гладът или пък друго ни показваше

онези пътища и сънища между платната

и очите.

*

Картини с леониди

над къщи и мостове, над коне и куполи

и хора със лица изхайтени, измъчени

от страх и гняв, от грях и сълзи

на кристали.

*

Една усмивка

край пълни чаши насред коралови лагуни

струи с епична щедрост на таланта

във зоната - табу за стъпки твърди

по земята.

*

Крайезерно - по залез -

макове слушат славейковски шепот

под огън небесен като че понесъл

на Лайбниц монадите

през вековете.

*

Пътувания в багри,

стихове и анимации локализират притчи

и коренеят, избуяват, продължават

в безмилостно набъбващ кръг

до другия живот

Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

© Живка Симова. Всички права запазени!