Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

Витрини вечерни разчупват

лицата със тикове.

Мъже ухажьори припяват

в модерато кантабиле

ужасяващо тихо и вяло.

Жените поглеждат хладно.

Дечица залепват усмивки

във пликове.

Някой слуша Моцарт.

Изтръпват зимно

в имунна недостатъчност

кашлящи тролеи.

А може би заради лятото,

а може би заради онзи мъж

с лице на Хемингуей

и с репортерска чанта,

припаднал

безвъзвратно

на паважа.

Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

© Живка Симова. Всички права запазени!