напред назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]



3


Гений Висши обичаше да чете книги. Нямаше много теренияни, които да идват до неговия остров (освен през сезона на бурите), така че нищо друго не му оставаше да прави. Освен сладко от смокини, от време на време.

Гений Висши имаше най-хубавия остров на Вила Тера. Той беше екзотичен, уникален и безопасно отдалечен от Проклетия остров. Беше атол. Смокиновото дърво растеше в средата на Вътрешната земя, оставяйки на Гений Висши достатъчно място от всички страни, за да разположи кухнята си. Той обичаше да готви смокини и всъщност не можеше дори и да си мечтае да яде нещо друго, тъй като нищо друго не растеше наоколо, докъдето можеше да види.

Гений Висши можеше да види доста надалеч. Без значение дали гледаше от върха на смокиновото дърво или от върха на Планинската земя, Гений Висши можеше да види само Външната земя. Цялата. Веднъж той се опита да се разходи из нея, но установи, че всичко там беше толкова необичайно, неестествено и напълно ужасяващо (във философски смисъл), че той бързо изтича обратно към сигурността на Вътрешната земя и изяде цяло буре смокиново сладко.

След това той отвори и двете си книги и започна да ги препрочита отново и отново. По време на следващата седмица тялото му постепенно придоби формата на гигантска смокиня и, независимо от това колко стриктно спазваше смокиновата диета, Гений Висши никога не се възстанови.

Лековерния Бин Млама изчисли, че при скоростта, с която крачеше на едно и също място, атолът ще достигне до него след около ден, освен ако пак не се случеше нещо непредвидено. Беше смъртно изморен. Той целуна талисмана си за лека нощ, легна по гръб, зави се с дългото си палто и заспа. Беше му така удобно, като че ли спеше в хамак.

 


напред горе назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]

 

© Рали Мейдър. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух