напред назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]



4


Надпревара за Победа и Дълг се срещнаха по случаен и доста болезнен начин - той буквално се стовари върху нея. Доколкото си спомняше, Дълг просто си вървеше мирно по пътя за Града на Знанието, опитвайки се да поддържа равномерно темпо. После, по някаква необяснима причина, краката му започнаха да се движат толкова бързо, че когато погледна към тях, видя две успоредни линии (дълги приблизително колкото една крачка), но не и крака. Той почувства странно напрежение в слабините си, които очевидно искаха да сменят места с гърлото му. По време на свободния си полет за последен път се запита (това беше твърдото му предчувствие за момента): „Какъв е смисълът на живота?“ Дори може и да го бе казал на глас, защото когато се приземи с главата надолу върху Надпревара за Победа, я чу да казва: „Да победиш, разбира се!“

Дълг обичаше порядъка. Всичко в неговия живот беше винаги планирано, предвидено и програмирано и със сигурност нямаше място за свободни полети (освен по разписание). Той погледна невярващо към маратонките на Надпревара за Победа и се ощипа по ухото, за да провери дали още е жив. Ощипа се отново, понеже продължаваше да изпитва силни съмнения, и зададе екзистенциалния въпрос: „Ама какво става бе?“

Надпревара за Победа се наведе, вдигна ластичето си от земята, събра червената си къдрава коса в предизвикателна конска опашка, обърна гърба си към Дълг и започна да тича. Като луда. Вила Тера се завъртя със скоростта на светлината и Дълг проумя, че се търкаля зад червенокосата жена като презрян кренвирш.

Лековерния Бин Млама се почувства замаян в съня си, понеже сънуваше, че хамакът се залюлява все по-високо и по-високо, докато накрая не можеше повече да го задържи и Лековерния Бин Млама започна да лети...

 


напред горе назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]

 

© Рали Мейдър. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух