напред назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]



7


Гений Висши, кацнал на смокиновото си дърво, проверяваше повредените клони. Някои бяха счупени и нямаше какво друго да ги прави, освен да ги хвърли на земята. По-късно щеше да решава зa какво да ги употреби. Може би за супа от смокинови листа? Или... за ГНЕЗДО? Други клонки бяха прегънати и трябваше само малко да се пооправят. Особено на върха. Гений Висши изкатери последните два клона и подаде глава от короната.

Огненочервена конска опашка, спускаща се по склона на Планинската земя, следвана от огромен търкалящ се кренвирш, привлече погледа му.

- ТИ??? - беше единственото, което Гений Висши успя да промълви, преди да чуе ужасяващото свистене...

Нещо прелетя над смокиновото дърво, удари се в каменното легло на Гений Висши и каза: „Ох!“ Дълго тъмно палто покри хоризонта, размаха няколко пъти ръкави и успешно и с любов се приземи върху собственика си.

Лековерния Бин Млама полежа неподвижно известно време... После се здрависа с палтото и бавно започна да се изправя. Когато погледът му се проясни, той видя смокиново листо, разположено точно под нечий пъп. Погледна още по-нагоре и видя три глави - едната от които отровно червена. Погледът му отново се спусна надолу и, хипнотизиран от гледката на смокиновия лист (или това, което беше зад него), Лековерния Бин Млама попита:

- А сега какво?

- Сега ще се представим един на друг - каза Дълг. - Дълг! Радвам се да се запознаем!

Дълг дълбоко се поклони на всеки от присъстващите поотделно и даже - на палтото на Лековерния Бин Млама.

- Аз пък отначало те взех за кренвирш... - обади се Гений Висши и поклати невярващо глава. - Такава оптическа илюзия!

- Като се замислям сега - отговори Дълг учтиво, - аз пък в началото те взех за смокиня... Да-а-а, изглежда странни неща се случват на твоя остров... Как го нарече, „оптическа илюзия“ ли?

- Май така казах. Понякога думи просто пристигат в мозъка ми и хич не съм сигурен откъде идват или пък дали са правилни или грешни - обаче те скачат вътре в главата ми и после... излизат от устата ми и аз ги произнасям или пък... излизат от ръката ми и тогава ги написвам... Не знам как да спра всичко това - изглежда е извън моя контрол.

- Ама че работа! - възкликна Надпревара за Победа и протегна ръка към Гений Висши. - Казвам се Надпревара за Победа и обичам да тичам. Как си?

Гений Висши трябваше да вземе много трудно решение. Никъде (ама никъде!) в книгите му не се споменаваше, че трябва да се здрависва с червенокосата си любов. Нито пък, че ще придържа смокинов лист. С дясната си ръка!

Когато Гений Висши забеляза, че в атола му нахлуват всякакви тичащи, търкалящи се и летящи обекти, първата му мисъл беше, че ще трябва да пренапише книгите си. Явно в живота съществуваха много повече неща, отколкото предполагаше. Но това бе само моментна мисъл. Следващата, при това много обезпокояваща мисъл, беше: „Какво е това, дето има нахалството да долети в МОЕТО легло точно сега, когато ТЯ най-накрая пристигна?“

От тук нататък всичко беше импулсивни действия. Той се бе спуснал бързо по дървото, сигурно по пътя беше осъзнал, че е ГОЛ!, бе награбил смокиново листо, за да се прикрие (всъщност защо това трябваше да го притеснява?) и бе изтичал до леглото си, за да свари там това... това... този МЪЖ да лежи вътре и ПАЛТО! И Гений Висши долавяше дишането на ДВА чифта дробове съвсем близо от двете страни на главата си. И, сега пък, ТЯ го пита „Как си?“

- Аз ли как съм? - запита Гений Висши с неподправено недоумение и зацикли. Всичките думи, които обитаваха главата му, изскочиха от там и се втурнаха към сигурността на смокиновото дърво. Гений Висши помисли, че дървото ще падне от тежестта им. Също така заподозря, че той самият ще падне от ЛИПСАТА на тежест в главата си. НЕЙНАТА ръка все още висеше във въздуха в очакване на неговата и той все още държеше смокиновия лист, и въобще му дойде твърде много...

Последното нещо, което Гений Висши почувства, преди да припадне мизерно, беше топлината на палтото, положено върху него от кренвирша Дълг.

 


напред горе назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]

 

© Рали Мейдър. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух