напред назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]



8


Смърт знаеше какво се случи на атола. Даже знаеше и какво ще се случи по-нататък. Знаенето на неща беше негов неотменим атрибут и Бог започваше доста да му завижда за това.

Когато Бог създаде Смърт, той не подозираше, че разликата във възрастта им ще доведе до подобни последици. Имаше такива времена в миналото, добри стари времена, когато и двамата - Бог и Смърт - знаеха всичко и всеки от тях си гледаше собствената работа... Беше честно разпределение на работното натоварване, двамата се допълваха един друг. Но Бог започваше да остарява и да забравя, а Смърт си остана млад и здрав.

Смърт не беше особено доволен от ролята си напоследък - да напомня на Бог за задълженията му, да успокоява нрава му, да го осведомява за неща, които Бог беше пропуснал да забележи... Смърт имаше чувството, че сега е по-скоро нещо като секретарката на Бог или даже като отговорно дете, грижещо се за престарял родител, отколкото Смърт в собствените си права.

Гледай го сега Бог - как патетично се извинява! Смърт извърна глава - повдигаше му се от вида на Божието лице, изтормозено от разкаяние. Всичката тая идиотска пантомима - Бог и Дявол милват Фея, а тя стои с инатливо повдигната брадичка. Беше унизително да се гледа!

- Вижте какво - каза Смърт, - що не се вземете в ръце? Тая работа почва да ми играе по нервите!

Фея му отправи злъчен поглед и повдигна брадичка още по-високо. Бог изглеждаше леко изненадан, докато Дявол продължи да обгръща Фея с всичките си копита, рога и опашки. Фея насили нов поток от сълзи.

- Държиш се като малко момиченце, Фейо - каза Смърт безпощадно, - и проблемът ти е, че не можеш да играеш Спортен бридж. Това е!

Фея обърна гръб на Смърт, с което причини неприятно подръпване на Дяволовата опашка. Дявол изпъшка от болка и започна да се размотава от Фея. Тя разбираше, че горе-долу сега е моментът да приключи с представлението си, понеже започваше бързо да губи подкрепа, но трябваше все пак да го направи с достойнство.

- Дявол е единственият ми приятел - каза тя, - а с вас двамата нямам нищо общо!

- Само дето единият от нас - Бог - разполага с живота ти, а другият - АЗ! - разполагам със смъртта ти! - отговори Смърт небрежно.

Това постави край на Феиното настроение. Лицето й стана сладко и чаровно. Тя погледна към Бог с очи, изпълнени с прошка, погледна към Дявол с очи, изпълнени с благодарност, после фиксира изкусителен поглед върху Смърт и запита:

- Е, сега всички сме приятели, нали?

Вила Тера изобщо не се въртеше. Просто си плаваше безгрижно между планети, звезди и галактики, наслаждавайки се на всяка секунда от свободата си.

 


напред горе назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]

 

© Рали Мейдър. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух