Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]

Весело се слънцето усмихва

от небето, светло що синей;

птичи хор до тъмно чак не стихва,

ниви златни вятърът люлей...

Радостно се взира из полята

селянинът с голите гърди,

а и на мечтателя в душата

бликват светли, радостни мечти...

Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]